Антон Дончев остави своя завет към поколенията: Вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици...
На 92-годишна възраст умря българският публицист учен Антон Дончев. Авторът на романа „ Време разделно “ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, заяви bTV. От лечебното заведение са декларирали, че повода за гибелта е сърдечно боледуване.
Романът на Антон Дончев " Време разделно " е публикуван през 1964 година Създаден е единствено за 45 дни. През 1988 година е екранизиран от режисьора Людмил Стайков.
" Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език " - споделя писателят в едно от последните си изявленията.
Ето още 15 негови незабравими цитата от изявленията и книги, с които ще го помним постоянно.
1. " Време е към този момент хората освен да работят, а да се оглеждат какво са създали. Време е хората да не повтарят по 100 пъти едни и същи неточности и като гледат що стaва в близост им, да се извиняват и срамят, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са индивиди! " ( " Време разделно " )
2. " Когато обезсърчение залее сърцето ти, вдигни взор към небето. Там постоянно летят птици. И помни, че една от тях носи богатствата новина. " ( " Време разделно " )
3. " Няма човек, който да обгърне Родопа с един взор. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един взор. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та след това да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - но би трябвало да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, би трябвало да я видиш със сърцето си. Със затворени очи..., в себе си. " ( " Време разделно " )
4. " С кълване на зърна няма да полетим " (интервю за в. " Монитор " )
5. " Да научим децата да чуват музиката на личния си език "
6. " В основата на всичко е човешката душeвност "
7. " Отивам в Бачковския манастир по Богородичните пости - 1 август. 15 дни пиша, като през това време аз претърпявам 100 години. От раждането на Кракра до неговата гибел. През цялото време съм ял фасул без олио. На 15-ия ден дават агнешко. Навън нищо не се е трансформирало. Сливите са малко повече узрели, гроздето е почнало да едрее, а аз съм претърпял 100 години. " (интервю за в. " Стандарт " )
8. " Развитието на личността се мери с повърхността на душата "
9. " Трагедия е това, че ние не се приспособяваме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите претенции, лутаме се, въртим се "
10. " Писането на исторически разказ е предсказване обратно "
11. “Ако човечеството стартира да подрежда някакъв мавзолей на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно богатство, което да се вади по празници – по кое време роден, по кое време обесен, да се излъска и по-късно да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, с цел да не го откраднат. Левски е огън, а огъня би трябвало да гори. Този знак на човечността е оставен на България да го пази. Българите в действителност пазят едно международно богатство. Как сме го опазили? Как да разбираем на хората, че ние посягаме на достойнството и достолепието на България. Ако би трябвало да го пазим, ние би трябвало да разбираем на всяко дете, че Левски се ражда с него. ”
12. „ – Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.
– Как искаш да те нося, бабо? На плещи, на тил или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.
– При юруците, сине. А желая да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.
– До 100 години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.
– Малко искаш да ме носиш, сине, тъй като до 100 години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста. “ -
„ Време разделно “
13. “Усетиш ли сянката на страха, би трябвало да намериш бездна и да застанеш с тил към нея по този начин, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия борд, ще откъснеш цялата сянка. Ако си надалеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че ориста ти е поставена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти. Ако страхът ти е по-тежък от тебе, за какво постоянно да трепериш?
Опипах добре скалистия бряг – въпреки всичко и в лудостта не вреди човек да е внимателен. Пристъпих заднишката и увиснах с пети над пропастта. Страхът падна от гърба ми. Още един път, след пет години, щях да застана на ръба на друга бездна и да оцелея. ” – „ Земетръс “
14. Армагедон е последната борба, сред силите на положителното и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както написа в Библията „ всички царе до края на земята ”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два - това е една непрекъсната, невероятна борба.
15. “Няма човек, който да обгърне Родопа с един взор. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един взор. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та след това да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – но би трябвало да имаш сърце на орел.
Не можеш да видиш Родопа с очите си, би трябвало да я видиш със сърцето си. Със... затворени очи, в себе си. ” – „ Време разделно “
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Романът на Антон Дончев " Време разделно " е публикуван през 1964 година Създаден е единствено за 45 дни. През 1988 година е екранизиран от режисьора Людмил Стайков.
" Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език " - споделя писателят в едно от последните си изявленията.
Ето още 15 негови незабравими цитата от изявленията и книги, с които ще го помним постоянно.
1. " Време е към този момент хората освен да работят, а да се оглеждат какво са създали. Време е хората да не повтарят по 100 пъти едни и същи неточности и като гледат що стaва в близост им, да се извиняват и срамят, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са индивиди! " ( " Време разделно " )
2. " Когато обезсърчение залее сърцето ти, вдигни взор към небето. Там постоянно летят птици. И помни, че една от тях носи богатствата новина. " ( " Време разделно " )
3. " Няма човек, който да обгърне Родопа с един взор. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един взор. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та след това да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - но би трябвало да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, би трябвало да я видиш със сърцето си. Със затворени очи..., в себе си. " ( " Време разделно " )
4. " С кълване на зърна няма да полетим " (интервю за в. " Монитор " )
5. " Да научим децата да чуват музиката на личния си език "
6. " В основата на всичко е човешката душeвност "
7. " Отивам в Бачковския манастир по Богородичните пости - 1 август. 15 дни пиша, като през това време аз претърпявам 100 години. От раждането на Кракра до неговата гибел. През цялото време съм ял фасул без олио. На 15-ия ден дават агнешко. Навън нищо не се е трансформирало. Сливите са малко повече узрели, гроздето е почнало да едрее, а аз съм претърпял 100 години. " (интервю за в. " Стандарт " )
8. " Развитието на личността се мери с повърхността на душата "
9. " Трагедия е това, че ние не се приспособяваме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите претенции, лутаме се, въртим се "
10. " Писането на исторически разказ е предсказване обратно "
11. “Ако човечеството стартира да подрежда някакъв мавзолей на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно богатство, което да се вади по празници – по кое време роден, по кое време обесен, да се излъска и по-късно да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, с цел да не го откраднат. Левски е огън, а огъня би трябвало да гори. Този знак на човечността е оставен на България да го пази. Българите в действителност пазят едно международно богатство. Как сме го опазили? Как да разбираем на хората, че ние посягаме на достойнството и достолепието на България. Ако би трябвало да го пазим, ние би трябвало да разбираем на всяко дете, че Левски се ражда с него. ”
12. „ – Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.
– Как искаш да те нося, бабо? На плещи, на тил или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.
– При юруците, сине. А желая да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.
– До 100 години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.
– Малко искаш да ме носиш, сине, тъй като до 100 години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста. “ -
„ Време разделно “
13. “Усетиш ли сянката на страха, би трябвало да намериш бездна и да застанеш с тил към нея по този начин, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия борд, ще откъснеш цялата сянка. Ако си надалеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че ориста ти е поставена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти. Ако страхът ти е по-тежък от тебе, за какво постоянно да трепериш?
Опипах добре скалистия бряг – въпреки всичко и в лудостта не вреди човек да е внимателен. Пристъпих заднишката и увиснах с пети над пропастта. Страхът падна от гърба ми. Още един път, след пет години, щях да застана на ръба на друга бездна и да оцелея. ” – „ Земетръс “
14. Армагедон е последната борба, сред силите на положителното и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както написа в Библията „ всички царе до края на земята ”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два - това е една непрекъсната, невероятна борба.
15. “Няма човек, който да обгърне Родопа с един взор. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един взор. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та след това да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – но би трябвало да имаш сърце на орел.
Не можеш да видиш Родопа с очите си, би трябвало да я видиш със сърцето си. Със... затворени очи, в себе си. ” – „ Време разделно “
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ